Моите Европи

Брой 7, Месец 7, Година 2006

Амелия Личева

 

Моите Европи

 

 

дунав

не е реката,

която минава и през българия,

дунав

е име на улица,

моята софийска улица,

която очаквах да свърже

московска

с нейния вкус на дворянство,

на френски, на чай,

на толстой и разговори за душата,

на малките гоголеви хора,

на шинелите и копчетата,

с пресечките и кръстопътите –

с 11-ти август, париж, будапеща...

защото моята европейска история

бяха очите на баба ми,

която седейки на петия етаж

на дунав и московска

обърнала лице към александър невски

и молитвено замлъкнала

виждаше своята айфелова кула

по която се катереше съдбата й

и все не стигаше.

 

 

*********

 

историята на париж

е в местата,

гледани и докосвани с векове,

тя се бели от тях и се стеле

като паяжина,

в която няма как да не влезеш,

историята на рим е в местата,

които са като картинки

от учебниците по история,

жива е,

историята на местата в атина

е палимпсест,

куп белези и следи,

по които може да се въобразява

и да се стига,

историята на местата в моя град

е безпаметна,

местата в моя град са луди,

всяко е нещо и нищо,

всяко е и е било,

но не знае,

няма вчера,

има днес,

няма облик и стил,

има употреба,

бърза,

като бързото хранене -

на крак и почистваш,

за да не си личи,

че те е имало

и че следващият, който ще дойде,

ще е друг и различен,

местата в моя град

почват някак,

но нищо не остава себе си,

никое не задържа формата си,

затова

и не раждат всекидневие,

местата в моя град

са места на амнезията,

населени с призраци.

 

няма я сянката

празно е.

алтера 7/7/2006