Ако и-мейлите бяха писма

Брой 7, Месец 7, Година 2007

12 мейла между Индия (Ани Илков) и България (Силвия Чолева)

• Скъпи Ани, искам да ти честитя рождения ден, а и Новата 2007. Пращах ти картичка, но ми се върна, за съжаление. Надявам се да си добре и да удряш по едно питие от време на време за здраве на целия индийски народ. Ако ти се намира някое стихотворение - моля те, прати за алтера. силвия

• Благодаря Силвия, за сега няма poems, но ако има бих пратил. Напиши некоя лит. клюка, че тука съм на голям суховей. С обич: ани

• Скъпи Ани! Аз сащо нямам кой знае какви контакти с пишещия свят. Тук нищо не се случва като в онази песен на Тангра. Пък и честите контакти докарват грип. За най-новите "клюки" може би си разбрал вече: Биляна роди наследница на Георги Господинов, казва се Рая. Кажи ти какво правиш? Как се чувстваш? Не искаш ли да напишеш нещо за мястото, където си? Да знаеш, че липсваш тук! Ще ти пиша пак. с

• Драга Силвия, поздрави и от мен Биляна и Жоро. Да им е жива и здрава дъщерята. Виж как барзо намерихме мома за нашия внук. Питаш как съм? Ами не съм много добре. Индия за мен е много трудна и специално New Delhi, щтото не е голям европейски град, а нещо азиатско и американско. Тоест трябва ти кола, за да обикаляш, няма никаква градска интимност, етс. Чуствам се заради това като в затвор. Първо аз не съм шоппинг човек и второ ненавиждам японо-американския сайтсинг. Аз обичам градовете заради местата за social gatherings like pubs, large streets and the rest we know from Europe. Второ, мизерията на голяма част от хората тук ужасява. Мизерия и мръсотия - такова нещто не си виждала. И т. н., и т. н. Пак ще пиша, но това тук не е лесно. Сещам се още - не мога да отвърна на любезните ти покани за Алтера. Първо опитът ми е мижав и идиосинкразен и второ - дори да исках, аз тук нямам достъп до компютър. Само колкото да си преглеждам и криво-ляво поддържам пощата. Това е, Силвия, засега. Пиши, ще очаквам с любопитство. С прятелска обич - Ани

• Здравей Ани, не ти писах веднага, защото сам се оплела в едни работи, които все не сваршват - имам предвид, че бачкам на неколко фронта и вече ми се изтърка каската, проби се и т.н. Преди ден бях на 50-годишнината на Култура, кадето по сполучливото попадение на Албена Хранова: имаше на едно място събрани толкова много познати с толкова сложни отношения... От друга страна атмосферата беше ведра и приятна. Твърде дълго продължи обаче - до 12 през нощта. Е, все пак Коприна и още няколко десетки останаха и след мен... Другото - защо се потискаш в тая Индия, ами не я опитомиш? или поне да опиташ? сега и аз сам в лека, но продължителна януарска депресийка. та ще спра до тук. С очакване за скорошни писма – оставам. с

• Силвия, виж сега: Излизам от посолството и свивам у лево. Вървя по улица без име и се удрям челно в руското посолство; пак завивам у лево и после ряазко на десно, за да уловя улицата, която върви по левия хълбок на руското посолство. Не е за вярване, но тя се казва Александър Дубчек! Слизам по улица Дубчек до Неру Парк, там Дубчек свършва, но навлезеш ли в парка и свиеш ли леко в лево, то попадаш на гърба на паметника на Ленин. Това става ли за един нов ден на Иван Денисович (в Индия)? Разбира се, това беше шега, но топографията е истинска. Обади се, напиши още некоя клюка! Тя и Лора обеща да ми напише академични клюки, но нищо не направи... Best; Ани

• Скъпи Ани! Радвам се на тази активна - макар и принудителна поради твоето заточеничество - кореспонденция между нас... Аз мога да ти кажа като нещо ново - в Сатиричния театър, малка сцена вече има четвъртъчен салон. Този четвъртък чете много добри стихове Иван Теофилов! Иначе простотията се множи! За писмото ти - разрешаваш ли да го пусна в списанието? Смях се с глас! Затова ще те почерпя 1 виц - седи си една гарга в бара и си порка. ама много. по едно време барманът почва да я гони, че затварят. леле как съм се напилаа, вайка се тя - ще трябва да се прибирам пеша... с

• Силвия, аз седя и преподавам от Библиотеката. Намирам се в нещо като стъклена офис кабина. И предавам. Дойде ли обед обаче двамина индиици или индуси?, се нареждат един срещу друг на единственото бюро, изваждат разни алпака панички и похлупаци и за около половин час с много мляскане си похапват. Странно, но мен това не ме дразни. Не ме дразни щото с нещо ми напомня как на село се хранехме край нивата под някоиа сянка на круша или край лозето, където отивахме да копаем. Между двете хранения общото съм само аз, но паметта е коварна работа. Библиотеката като сграда пък ми напомня Борхесовата. Няма нищо общо, разбира се. Но макар и триетажна, тази тук библиотека е осмоъгална, с вътрешни балкони, така че етажите се съобщават въздушно един с друг и накрая има огромен оберлихт отгоре. Не се вижда място за депо и складове, всичко е по стелажи, които са напълно достъпни. Има многогтомно издание със съчиненията на Ленин на английски, но който като мене ги е преглеждал на младини в оригинал, не е ососбено заинтересуван от политическата вечност, която Ленин предлагаше и предлага. Има други книги тук. Библиотеката е "Вавилонска" не зарад Ленин или книгите, а заради тая странна архитектура, която вече описах. Ако се провери ще се види, че горе-долу такава е Вавилонската сграда на Вавилонската библиотека, така както Борхес я представя в едноименния разказ. Що за съвпадение е пък това? Или не е съвпадение? Поздрави от индииския или индуския? Вавилон: Ани

• Ани, точно снощи синът ми ме питаше за разликата между индийци и индуси... ха! как ли са се чувствали англичаните преди и след Ганди, питам се... опиши ми малко и града, де, не само селото, което си е хубаво, наше, но няама повече ресурс май, освен като памет. не ми казваш нищо за идеята да публикувам писмата ти (части, естествено) в алтера? що не ми пратиш една картичка от индия тъмната? за моята книга с картички... обадих се на лора и я спеших да ти пише! аре, лека и дохдна (това ме подсеща да те питам за индийските таксита...) с

• Сйлвия, всички отговори на твоето хубаво писмо са Да! (за печатането същто): И аз като твоя син не много добре знам разликата между индуси и индийци. И англичаните не са обичали Ганди, но индийците сами са си го застреляли. И за Ню Делхи ще напиша, но първо трябва да го видя де. И картички ще изпратя, ако ми дадеш некав адрез. А и на Лора ще бъда благодарен, ако ме осведоми за академичния шаш. На Иван спецални поздрави изпращам. Кат Сведенборг е надвиснал над нас той, за да ни пази от злото в естетиката и вкуса. Впрочем кога беше на Иван рождения ден - някаде през март? Би ли ми го написала, та ако мога да му се обадя. Бъди жива и здрава! Ани

• Ани, здравей! На Ванката рождения ден е на 24 март, така че дотогава има бол време. ти до кога си в индустан? Нищо не казваш за студентите ти? С Лора се виджахме и я нахоках за несериозността й - да не ти пише досега е направо безобразие. като ти пиша сега тези кратки и глупави писма, забелжазвам, че ми е много прижатно да получавам отговорите ти, които са невероятно забавни и смислени при това. дали далечността е причината или друго? Дано все да имаме какво да си пишем, мисля си. Хайде сега чао, за да оставим индийците да си оберат паничките и да се нахранят докрай. Все пак толкова са много! от мен много здраве, патилане! с

• Силвия, наговориахме се да отидем да видим стария Делхи през уикенда с един мой студент, но се отложи в последния момент поради ваншни причини. Стария Делхи си струва. Студентите ми са като българските, само че малко по-живи, по-весели даже. То е щото съм чужденец навярно и с течение на времето ще им омръзне. Работата не е много и след около месец и половина ще мога да ти каза дали е била трудна и как съм я свършил. Сега е рано. Надявам се да се прибера в BG към края на април или в краен случай първата седмица на май. Друго какво? Имам студентка, която твърди, че се казва само Бхарти и толкоз. В Индия можеш да се идентифицираш и само с едно име, па и без име. Но интересното е, че Бхарти казва че любимото й занимание е да чете на хинди всички стари и излизащи сега романи. Види ми се, че Бхарти иска да стане писателка. На теб как ти се види? A propos aлтера има ли електроннен адрес? Пак ще пиша. Бъди жива и здрава: Ани

Свалете целия брой в PDF