Списание, което звучи

Брой 5, Месец 5, Година 2007

Обичам да чета кратките уводни текстове. Въпреки иманентните им предговарящи функции, често предпочитам прочитането им след останалата част от книжното тяло. Признавам, случвало се е да ги чета по два пъти (преди и след), задавайки си въпрос за смисъла им. Доколко изкушават с кокетство и ненатрапчива фамилиарност или доколко заблуждават, тласкат четящия в отношение към предстоящите текстове, повлияно от субективната нагласа на предговарящия... имат ли смисъл въобще?!

Настоящият брой на алтера провокира в професионално изкривеното ми музикантско съзнание асоцииране на смисъла на уводния текст със смисъла на музикалното произведение, с музикалния смисъл въобще. Почти интуитивно постижимата есенция на тематично обединените текстове, която не е представена чрез самите тях, а експлицитно предложена в отношението към тях, ми напомня на музикалния смисъл, придобит единствено в прякото отношение към цялостната представа за творбата и несъдържащ се в нито един от елементите на системата автор – творба – изпълнител реципиент! Атемпорално съществуващ смисъл, недефинируем с професионален или логически инструментариум, надхвърлящ емоционалната нагласа и постижим предимно интуитивно...

А иначе, така се случи, че в майския брой на алтера музиката силно присъства в текста. Създателят на музика (и не само!) говори за музиката, изкуството и себе си – в очарователна многостранчивост и атрактивна маргиналност – Георги Арнаудов като лице на броя. Текстове за музика: Михаил Големинов за „музикалната графика” и нашият тандем с Николай Граматиков-Колев – за Първия Великденски фестивал на съвременната камерна музика. Музиката като „вътрешния сюжет, а не просто интериор” в текста на Петър Пламенов за гостуващия Нидерландски танцов театър, „соноризираният” музей чрез „интерактивни звукови инсталации” в текста на Владимир Вацев за изложбата на Дейвид Линч в Париж и тъгата като „регионално музикално чувство” на Истанбул според Орхан Памук превръщат музиката в лайтмотив на броя. В други текстове тя е само допълващ атмосферата фон.

Списанието на места повече „звучи”, отколкото” значи” и се предоверява на интуициите и музикалния опит на читателите.

Това не е музикален брой, нито е само за меломани...

По-скоро е о-музика-лена алтера.

Илия Граматиков