Познаваме се, нали? Аз съм Готика...
Брой 10, Месец 10, Година 2007
Лесно ли се доверявате на непознати? Дори когато не разбирате какво ви говорят? Не? А какво ви говори думата готика? Приели сме я в езика си наготово, но не се ли питаме всеки път наново: „Какво всъщност e тя?”. Какво знаем и какво не знаем, че не знаем за готиката?
Най-лесно се сещаме за архитектурната готика от Средните векове, за катедралите, но и за замъци, дворци и абатства, с високи тесни кули, остри шпилове, островърхи арки, пъстри витражи, с гаргойлите и прочие чудесии. Тръгнал през ХІІ в. от Франция, явно и полека стилът се налага из цяла западна Европа за няколко века. Тогава готическият градеж е израз на възвишения устрем на душата към Бог, днес – емблематичен образ на западното Средновековие.
През ХVІІІ век идва ред на британското Готическо възраждане. Неоготическият стил подражава на средновековния, но е по-скоро орнаментален, а вкусът към него се проявява и в много други области: литература, живопис, градинарство, пътеводители, в политиката, естетиката и етиката дори. Gothick, както се пише тогава, възражда интереса към ирационалното, вярата в „чудесата, призраците, черната магия, знаменателните сънища и прочие свръхестествени явления”, според бащата на готическия роман Хорас Уолпоул. Прави го колкото на сериозно, толкова и на игра.
Готическата мода има своите прераждания и в литературата на ХІХ в., особено по времето на Романтизма и на кралица Виктория, а също и в цяла Европа, Америка и Русия. Името на носителите и ценителите й е легион: Пърси и Мери Шели, Матюрин, Байрон, Балзак, Юго, Бодлер, Бронте, Дикенс, По, Хоторн, Мелвил, Пушкин, Одоевски, Лермонтов, Уайлд, Стивънсън, Стокър... Sapienti sat!
През миналия век готиката ту зачезва, ту се пръква на най-неочаквани места. И все по-ясно става, че освен чудата мода, странно забавление и „бягство от действителността”, тя е и същностно отношение към света. Редом с нея в плашещите бездни на душата се взират психоанализата и дълбинната психология, в дълбоки „подземия” са скрити тайните на семейството и пола. Киното споделя страстта на готиката към чудовищни гледки и ужасни истории, рок музиката – нейните страховити хармонии. Нещо повече, уви, обществената и политическата история на ХХ, а вече и на ХХІ век, е пълна с ужас и страдания, каквито някогашните готици не са и сънували.
Готическите пера и погледи ще откриват нейните следи на най-(не)очаквани места по следващите страници: от антиутопичния свят на романа „1984” от Джордж Оруел, през Интернет обществата на съвременните Готи, сред гъмжилото от превращения на готическия horror върху филмовия екран, при повелителката на вампирите Ан Райс, та чак до колежите и катедралите на Оксфорд.
Приятно четене и не забравяйте: готиката винаги не е това, което е...