Париж като кабаре
Брой 11, Месец 11, Година 2007
“Tomorrow belongs to me” – така се пее в елегично-макабреното парче от мюзикъла „Кабаре”. Или по-точно така пеят прелъстените от идеологията на Химлер-Хитлер, за които загубата на личните свободи е цената, нужна да се плати в името на националния просперитет, псевдоморалните устои и въобще каузата Fatherland. За съжаление и днес подобни патетични слогани продължават да обсаждат живота ни на мислещи и политически същества. Кому принадлежи утрешният ден след толкова десетилетия всекидневно извоюване на човешки и граждански права? Книгата на известната френска историчка Соня Комб „Забранени архиви”, откъси от която публикуваме в ноемврийския и френски брой на „алтера”, задава тревожни посоки, в които да мислим възможните отговори на този въпрос. Какво означава упоритият отказ на публичен достъп до държавните архиви в развити демократични общества, каквото е френското? И що за граждани са гражданите на една страна, които са лишени от право на поглед върху най-новата си история? Нима утрешният ден не започва тъкмо от близкото минало, върху което рефлексията ни е най-жива? И защо неколцина експерти, архивисти и високи държавни чиновници да упражняват контрол върху тази рефлексия, която преди всичко друго ни конституира като граждани и като субекти? Поразителното и отчайващото в изследването на Соня Комб идва от анализа на фините механизми на власт, които охраняват архивите и ги секуризират от външното размагьосващо око. Неслучайно френският философ Дерида защитава авторката по повод разразилия се дебат около публикуването на книгата й. (Питам се кога подобен ярък и чувствителен към темата дебат би бил възможен тук...)
Все пак надеждата е в това, че във Франция ”кабарето” е живо – с цялата пъстрота и свят от „актьори”, които правят възможен и желан утрешния ден, без той да принадлежи някому. За да усетите това – разходете из парижките улици заедно със Стефан Иванов, а после изпийте чаша пастис с Владимир Вацев в „La Closerie des Lilas”. С вас ще бъдат Аполинер, Сартр, Гъртруд Стайн, Хемингуей. Четете... До утре.
Н.Р.