Съвсем накратко за фотографията

Брой 5, Месец 5, Година 2008

Фотографията е измислена много отдавна, още в плиоцена според Макс Фриш. Намерени са образи върху монолитни скали. Те съдържат сребърен хлорид и играели ролята на своеобразна плака. При бурно време с гръмотевици и светкавици образите на намиращите се пред скалата хора и животни се запечатвали, последвалите дъждове, ту основни, ту киселинни, фиксирали запечатаното изображение. По-късно природните катаклизми унищожили тези първи снимки за спомен. Доста по-късно се появяват и първите факсимилета в Синайската планина. Осветлението било осигурено от пламтящ къпинов храст, а копията - каменни. Техен горд собственик станал старец на име Моисей.

Следите на фотографията се губят във вековете и се появяват отново през 19. век. Открива ги някой си Луи Дагер, известен като "бащата на фотографията" (да не се бърка със Сталин, който е известен като "бащата на народите"). Фотографията се развива бурно и портретистите и пейзажистите остават без работа. Тогава, в началото на 20. век, се появяват абстракционизмът и импресионизмът. Фотографията обаче печели състезанието по масови поръчки. Поради тънката хартия на вестниците в тях не може да се използва живопис. Започва Първата световна война и човечеството използва фотографията за запечатването на своите престъпления. Киното е малката сестра на фотографията и тя заема нейното място в запечатването на престъпления. Фотографията остава на заден план, но задължително присъства на сватби и погребения.

С появата на дигиталните фотоапарати хората с ментални проблеми също могат да правят снимки за спомен и така до наши дни. Изчезва светата троица на фотографията - проявител, вода, фиксаж. Компютърът заменя онова удоволствие - скрит на тъмно сам да си промиеш филма. Всички фотолаборатории се превръщат в пицарии. Докъде ще стигне този шеметен бяг, не знам.