ЗНАМ, ЧЕ НЕ Е НУЖНО ДА ГО КАЗВАМ, НО
Брой 8, Месец 9, Година 2008
Липсват ми пушачите, големите пиячи,
макар че очите ми смъдят, когато някой запали
цигара. Липсва ми поетът, който пиеше
по една бутилка джин на ден и говореше
с папагала си с цвъркане и кряскане,
птицата следеше с очи големите му нежни ръце,
които той тромаво размахваше. Липсва ми димът
на любовника ми след секс, когато доближаваше два пръста,
миришещи на мен, към устата си и всмукваше отново
и отново. Липсва ми наквасеният с уиски свещеник, който
танцуваше с мокро расо във фонтана при Испанските стъпала,
като държеше сладолед високо над главата си и
не го изпускаше. Липсва ми тенекиената табакера
на свекърва ми, която пушеше по 60 цигари на ден и твърдеше,
че не гълта. Липсва ми татко, който ме молеше
тайно да му внасям стекчета бира в раковото отделение,
татко влачеше стойката с банката в пушалнята на онзи
зандан пет пъти на ден. Липсва ми художникът
в Загреб, който повече от един час в бара
се опитваше да докосне бенката на лявото ми рамо
и все не улучваше и все бодеше въздуха
с боядисания си в жълто пръст. Липсва ми красивата
жена, която пиеше с Дилън Томас. След три
уискита с лед тя тръскаше глава цяла нощ,
отмятайки назад дългата си коса, с която се бе разделила.
Липсват ми пушачите, големите пиячи,
онези, които се размотаваха голи по купоните,
покрити с пяната за бръснене на домакина, онези,
които втъкваха маринован копър в ушите си,
свиреха на хармоника с носовете си,
пафкаха кръгче дим, което заставаше като ореол
над нечия благословена глава. Липсват ми на канапето,
където ги завивах с още едно одеяло
и взимах тлеещото въгленче измежду пръстите им.
Липсва ми как се качвах да си легна
на горния етаж, загърната в копринената им пелерина
от дим, в песните и веселието им, малките
клади на телата им горящи
през късия остатък от нощта.
Лорна Кроузиър
Превод от английски: Калоян Игнатовски
Избрани от броя: