За родствата по избор

Брой 3, Месец 3, Година 2009

 

Уважаеми читатели,

Поради усложнената икономическа ситуация в страната, издателство Алтера спира издаването на списание алтера.

 

 

Те искат да признаем брака. Бракът все пак се сключва, за да се родят деца. Това е презумпцията. От тяхното съжителство никога не могат да се родят деца."

Миглена Тачева (П Р О Т О К О Л № 27, 04.07.2008 г., петък, 16:00 часа, Хисаря, извънредно заседание на Комисията по правни въпроси съвместно с Министерството на правосъдието)

 

Този път се наложи да направим истински „активистки" брой на алтера. Заради откритите или прикрити политически, обществени и медийни хомофобски нагласи към гей-парада, проведен през юни 2008 и добре „запечатан" от полицейски кордони с двойно залепващо тиксо и надпис „опасен товар". Заради „гениалните" стенограми (четете рубрика „Агора") от заседанията на Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика във връзка с проектозакона за фактическо съпружеско съжителство, в частност съжителство на еднополови двойки. Заради постингите в интернет форумите, излъчващи омраза и слепота. Заради!

Полудявам, когато по телевизията, в пресата или на маса чуя някой да твърди, че българите са толерантни. А това се твърди все по-често и все по-на едро. В последните години толерантността се превърна в национална добродетел, изписана със златни букви в Ганковото кафене - до трудолюбието и гостоприемността. Може би поради тази причина в същото това Ганково кафене не възникна нужда от сериозен дебат по темата за фактическото съпружеско съжителство на гей двойки. Аргументите „за" и „против", които особено през последното десетилетие се сблъскват в  полето на съвременната европейска и американска философия, антропология, социология и правна наука, у нас бяха подменени с ултра-консервативни, зле информирани,  проблематични от етическа гледна точка и лишени от адекватен език изказвания, вяло разменени между пряко ангажираните държавни институции. Ако либералният модел, който гарантира свободата на избор на идентичност и достъп до равни права, въобще означава нещо в тази страна, то парадоскално е, че проблемът за легитимацията и представеността на гей двойките въобще не получи адекватната си формулировка. А именно, че фактическото съпружеско съжителство следва да се разбира като инструмент, практически инструмент, който превръща дадени субекти от частни в политически.

Не твърдя, че формулирането е достатъчно само по себе си, че решава проблема или че изчерпва темата. Оттук нататък следват големите въпросителни. Какво се случва с класическото разбиране на родствените структури, което все още представлява норма в законодателствата по света и в масовото съзнание? В каква посока се развива завещаният от структурализма и ортодоксалната психоанализа подход към половото различие, според който инициацията на детето в символния ред се случва в модела на хетересексуална родителска двойка? Как понятието за родство преодолява собствения си анахронизъм на фона на съвременната ситуация и факторите, които все повече я определят - културните диаспори, глобалната икономика, биотехнологията и биомедицината, транснационалните миграции? И възможно ли е порестата и все по-пропусклива мембрана на семейната „клетка" да понесе собствената си криза, без да се радикализира в откази, но и без да осъжда на „социална смърт" (Орландо Патерсън) възможните си и вече неизбежни другости?

Бих искала поне част от тези въпроси да населяват пространството, в което живеем. Но Огнян Герджиков, Илонка Райчинова, Павел Шопов, Миглена Тачева и множеството други „отговорни лица" (вж стенограмите) стесняват тази възможност. И не ни оставят друг избор, освен да бъдем активни. В противен случай от съвместното ни съжителство в тази страна никога и нищо не би могло да се роди.

Н.Р.

 

Читателю, който липсваш на алтера вече четири години, държиш последния й за сега, безценен брой в ръцете си. Списанието се оказа ненужно за ГОЛЯМАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ, в която живеем. То се оказа непоносимо бреме (финансово) и за Донка Ангелова, собственичката му, и за публиката, която предпочита у нас да няма алтернативи - така се живее лесно и удобно, но много скучно и неталантливо. Дано през това време сме поразбутали полусънното съществуване, дано сме подразнили поне веднъж, дано сме развълнували повече от веднъж. Сега вече някои може да си отдъхнат, да спят и да сънуват. Нас ни няма.

Но не сме се уморили. Благодарим на всички, които участваха в приключението и предизвикателството алтера!

С.Ч.