Ако и-мейлите бяха писма

брой: 7, месец: 7, година: 2007

12 мейла между Индия (Ани Илков) и България (Силвия Чолева)

> Скъпи Ани, искам да ти честитя рождения ден, а и Новата 2007. Пращах ти картичка, но ми се върна, за съжаление. Надявам се да си добре и да удряш по едно питие от време на време за здраве на целия индийски народ. Ако ти се намира някое стихотворение - моля те, прати за алтера. силвия

> Благодаря Силвия, за сега няма poems, но ако има бих пратил. Напиши некоя лит. клюка, че тука съм на голям суховей. С обич: ани

 

Произход: България

брой: 6, месец: 6, година: 2007

Разпространение: в думи като “човек”, „чудо”, „чвор”, „черница”, „чалъм”, „чело”, „чедо”, „чест”, „чинар”, „чар”, „чини ми се”, „чувам”, „чапкънин”...

Размножаване: Любовната игра при буквите е изключително красива и сложна.

Размножителният период съвпада с времето, за което можем да прочетем една книга или да напишем писмо. Като събира буквите на листа, човекът допринася за тяхното оплождане и разпространение.

Естествени врагове: Латинските букви „СН” и цифрата „4” все повече изтласкват кирилската „Ч” от естествения й ареал. Особено е намаляла нейната популация в големите градове.

Осиновител: списание „алтера”

 

Списание, което звучи

брой: 5, месец: 5, година: 2007

Обичам да чета кратките уводни текстове. Въпреки иманентните им предговарящи функции, често предпочитам прочитането им след останалата част от книжното тяло. Признавам, случвало се е да ги чета по два пъти (преди и след), задавайки си въпрос за смисъла им. Доколко изкушават с кокетство и ненатрапчива фамилиарност или доколко заблуждават, тласкат четящия в отношение към предстоящите текстове, повлияно от субективната нагласа на предговарящия... имат ли смисъл въобще?!

Настоящият брой на алтера провокира в професионално изкривеното ми музикантско съзнание асоцииране на смисъла на уводния текст със смисъла на музикалното произведение, с музикалния смисъл въобще. Почти интуитивно постижимата есенция на тематично обединените текстове, която не е представена чрез самите тях, а експлицитно предложена в отношението към тях, ми напомня на музикалния смисъл, придобит единствено в прякото отношение към цялостната представа за творбата и несъдържащ се в нито един от елементите на системата автор – творба – изпълнител реципиент! Атемпорално съществуващ смисъл, недефинируем с професионален или логически инструментариум, надхвърлящ емоционалната нагласа и постижим предимно интуитивно...

А иначе, така се случи, че в майския брой на алтера музиката силно присъства в текста. Създателят на музика (и не само!) говори за музиката, изкуството и себе си – в очарователна многостранчивост и атрактивна маргиналност – Георги Арнаудов като лице на броя. Текстове за музика: Михаил Големинов за „музикалната графика” и нашият тандем с Николай Граматиков-Колев – за Първия Великденски фестивал на съвременната камерна музика. Музиката като „вътрешния сюжет, а не просто интериор” в текста на Петър Пламенов за гостуващия Нидерландски танцов театър, „соноризираният” музей чрез „интерактивни звукови инсталации” в текста на Владимир Вацев за изложбата на Дейвид Линч в Париж и тъгата като „регионално музикално чувство” на Истанбул според Орхан Памук превръщат музиката в лайтмотив на броя. В други текстове тя е само допълващ атмосферата фон.

Списанието на места повече „звучи”, отколкото” значи” и се предоверява на интуициите и музикалния опит на читателите.

Това не е музикален брой, нито е само за меломани...

По-скоро е о-музика-лена алтера.

Илия Граматиков

 

 

Зашеметяване

брой: 4, месец: 4, година: 2007

Какво е животът на другите? Какво е да го подслушваш, да го следиш през ключалката и да осъзнаеш, че изпускаш своя? Нямам предвид филма на фон Донерсмарк (за него в алтера – два текста!), а усещането, което остави като ехо гостуването на Димитър Гочев със своите спектакли. Че наблюдаваме отстрани това, което правим. Може би безразлични. Вече. Ако в „Битка на негъра и кучетата” на Колтес все пак театърът на Гочев беше разпознаваем – висока класа, изключителни артисти, възхитителна сценография, то в „Персите” той отиде отвъд театъра, отвъд пиесата, отвъд възможностите, които дава представянето на сцена на подобен текст (препреведен впрочем от превода на Хайнер Мюлер блестящо от Владко Мурдаров).

 

Л като лук, Л като лебед, Л като

брой: 3, месец: 3, година: 2007

Любов. Това е темата вирус, с която заразяваме края на зимата и новия брой на „алтера”.

В стихотворението си „Валентинка” една от най-добрите съвременни английски поетеси Каръл Ан Дъфи се обръща към любимата си ето така:

 

 

Не червена роза или сърце от сатен –

Давам ти глава лук.

 

Ще те ослепи от сълзи

Като любовница.

Ще преобърне отражението ти

в размазана снимка тъга.

 

Приеми

платинения му клуп

ако щеш

като венчален пръстен.

 

Гибелен,

ароматът му ще залепне за твоите пръсти,

ще залепне за ножа ти.