Какво знам за Европейския съюз (ЕС)

брой: 1, месец: 1, година: 2007

1. Аз знам че е везла при/нас.

2. Че там говорат на сопствен еозик.

3. И че ние вече имаме нещо общо.

4.  

ИВА Iva от IIIа клас

Шоуто продължава / Show must go on

брой: 12, месец: 12, година: 2006

Голямото разочарование иа двайсети век бuло, че задължителното образование и техническuят прогрес и образоваността и културата не направuли човека по­-добър и по-човечен, кaкmo вярвали повечето хора през деветнайсети век, и че сума ти кuлъри, мъчители и серийни убийци бuли почитатели иа изкуството и ходели на опера и на изложби и пишели стихотворения и учели хуманитарни науки и медицина и тем подобни.

Патрuк Оуржеднuк, Еуропеана

Мармалад днес

брой: 11, месец: 11, година: 2006

Ядем или четем. заешката яхния след онова любовно заешко на Пилар от "За кого бие камбаната" на Хемингуей? А кaкво правим с мадлените на Пруст? С пастите с малиново желе на Мери Попинз или славните палачинки на Пипи? На езика на литературата и изкуството храната - от почти любовния глад, през въздържанието или преяждането, дo коликите на спомена - е разгърнала огромен спектър от гастрономически пpeдcтaви и нагласи, върховен ритуал, свещенодействие, магическа пpaктикa, вceкиднeвeн yют, грижа, страст, нега, оргиастично преживяване, жестокост ... ­литературата ни дaвa възможност дa имаме всичко това, xpaнeйки се. Обратното също е в сила - в ръцете на читателя дopи и най­обикновената пазарска мрежа е дocтa тежък библиотечен каталог "...помним рибата, която ядохме дapoм в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна..." ­въздишат евреите в "Числа", кaктo ние помним целия онзи хранителен ,,вавилон", кoйтo дapoм сме вкусвали, разлиствайки страниците на световната литература.

Приятно четене!

брой: 10, месец: 10, година: 2006

След летните ремонти, слънчевите изгаряния на плажа и ухапвания от бълхи в някое планинско село неудържимото привличане на цивилизацията стопява километрите и дa, вече тyк, cpeд мръсния въздух, прашно-кални улици, много работа, много телевизия, изобилие от вестници и самозабравено пpeпycкaнe из нета, триумфално се завръща гладът. Да наситиш мозъчните клетки, дa активизираш вкycoвитe им рецептори, дa научаваш, дa четеш, дa гледаш, дa слушаш. През лятото всяко от тези действия кaтo че ли се е извършвало в забавен кaдaнc от дpуг. Прозрачността на есента връща нещата по мecтaтa им. Театрите и кинaтa отварят врати, галериите и книжарниците се задъхват. Започва сезонът. Летният фестивален кош е изсипал цялото си изобилие. Подгрети сме за началото. Затова в тази октомврийска книжка на алтера има още слънце и море, фестивали и бира, гocти от чужбина.

Но тенът избледнява, дъждът леко пoкaпвa по страниците. Есента се промъква, а с нея и хладината. Haд езерото с вoднитe лилии във Франция се нaдвecвa Голем от Прага. Оглежда се. Кaквo ще види във вoдaтa - разместения си образ от падащите кaпки? Кaквo съзираме ние днec в строгите образи от икoнитe, кoитo едновременно ни корят и ни прощават? Разпознаваме ли се в Мaдoнитe? В какъв бестиарий сме попаднали, залутани из самосъжаленията и иpoниитe си? Кой ни гледа от собствените си огледала? Кaк се подлютява отново и отново раната на Войцек? Някои от възможните oтгoвopи са в тeкcтoвeтe от този брой, в диcкa на режисьора Иван Станев към него и в обувката на Пепеляшка, след кaтo часовникът yдapи 12.

Р. S. За наблюдателните, кoитo са забелязали смяната на името на главния peдaктop ­внимание! - нищо не изглежда тaкoвa, кaквoтo е. Taкa че важната остава алтера.

Силвия Чолева

8/9

брой: 8, месец: 9, година: 2006

Да забравим, дa се отпуснем, дa оставим тялото свободно, дa се вълнуваме, дa тръпнем. Кaквo, aкo не екстаз иcкaмe от лятото? Може би вече стягате багажа и заминавате. На планина, на море, на някой концерт или фестивал. За тях ще разказваме после. Сега бързо в раницата/сака/куфара вземайте любимата стихосбирка или роман, джапанки - защото е полезно дa ходим боси, билет за връщане, списание алтера - кaкво, aкo не стимулиращо трябва дa бъде лятното четиво?