Колекции

брой: 1, месец: 2, година: 2008

Започва се, когато си малък, а светът изглежда голям, необятен и примамливо разнообразен. Чувството на събирач се събужда, когато нещо много ти хареса и ти се прииска да го имаш. Ето ги първите кибрити, салфетки, картички, станиоли от шоколади и бонбони, метални колички или всичко, което може да се вкара в някое чекмедже, кутия от обувки или тайна ниша в гардероба. Размените, подреждането, сортирането, разочарованията, липсите и попълването им, личното общуване със събраното, посвещаването на приятел в това. После порастваш и забравяш за детската сбирка, пъхната в някой килер, ако не и изхвърлена при поредното разчистване. Докато тя не те „намери”сама (както моите кибрити), за да разбереш, че наивното ти събирачество преди години е оставило съвсем истински белег. Подобно на любовта.

Mobilis in mobili

брой: 12, месец: 12, година: 2007

Виждам я как говори срещу мен по микрофона, от Америка, а от отворилия се видеопрозорец на монитора ми дори мога да видя, че косата й е полумокра и разрошена.

 – Защо не подадеш за зелена карта? – пита ме тя.

 – Ами не знам, не съм мислил, изобщо не ми се ходи май.

 – Тука животът е по-спокоен – казва ми, - и има толкова възможности.

Какви възможности, мисля си, умираш от скука, дебелееш, без да се усетиш, и работиш. Работиш в своя кубикъл. И то това е в добрия случай, иначе си white trash в някой супермаркет.

 -- Помисли си, не е задължително да оставаш – продължава тя, загрижена за тукашния ми недоимък, - като я имаш тази зелена карта, може да стоиш и по седмица, но ще се ползваш от всички права. А и може да не те изберат, нали е лотария, но ти подай... чуваш ли!

Париж като кабаре

брой: 11, месец: 11, година: 2007

“Tomorrow belongs to me” – така се пее в елегично-макабреното парче от мюзикъла „Кабаре”. Или по-точно така пеят прелъстените от идеологията на Химлер-Хитлер, за които загубата на личните свободи е цената, нужна да се плати в името на националния просперитет, псевдоморалните устои и въобще каузата Fatherland. За съжаление и днес подобни патетични слогани продължават да обсаждат живота ни на мислещи и политически същества. Кому принадлежи утрешният ден след толкова десетилетия всекидневно извоюване на човешки и граждански права? Книгата на известната френска историчка Соня Комб „Забранени архиви”, откъси от която публикуваме в ноемврийския и френски брой на „алтера”, задава тревожни посоки, в които да мислим възможните отговори на този въпрос. Какво означава упоритият отказ на публичен достъп до държавните архиви в развити демократични общества, каквото е френското?

Познаваме се, нали? Аз съм Готика...

брой: 10, месец: 10, година: 2007

Лесно ли се доверявате на непознати? Дори когато не разбирате какво ви говорят? Не? А какво ви говори думата готика? Приели сме я в езика си наготово, но не се ли питаме всеки път наново: „Какво всъщност e тя?”. Какво знаем и какво не знаем, че не знаем за готиката?

Най-лесно се сещаме за архитектурната готика от Средните векове, за катедралите, но и за замъци, дворци и абатства, с високи тесни кули, остри шпилове, островърхи арки, пъстри витражи, с гаргойлите и прочие чудесии. Тръгнал през ХІІ в. от Франция, явно и полека стилът се налага из цяла западна Европа за няколко века. Тогава готическият градеж е израз на възвишения устрем на душата към Бог, днес – емблематичен образ на западното Средновековие.

Да...

брой: 8, месец: 9, година: 2007

Да се оставим на лятото – това настоява този августовско-септемврийски брой на алтера. Разположени в хамака, да се насладим на ранната утрин, докато слънцето не ни е омаломощило. Да се протегнем, да помечтаем. От векове/ крещя на гръцки и не отговаря никой, писа Одисеас Елитис. Отговорете на този вик, отворете списанието и мислено отскочете до Гърция, където водачи са Яна Букова, Здравка Михайлова, Цветанка Еленкова, Геновева Димитрова, Диана Попова, Димитрис Аллос и Петър Денчев. Отхапете свежата ябълка на алтера, преди да дойде есента. Предполагам, че след това ще поискате да пътувате. Ако не стигнете до Гърция, то поне идете в Созопол на „Аполония” или след нея – да изчакате да завали снегът.