Наблюдателите

от 03.16.09 до 03.16.09. Автор: Ани Цоловска

„Изложбата на Ани Цоловска включва работи, обединени под надслова „Наблюдателите". Изборът на мото, като опит показаните творби да бъдат обединени в единен комплекс, не е случаен. Ключов момент е постановката, от която се оттласква художничката, а именно, че нещо, което не е видяно, не е легитимно. Или иначе казано, наблюдението е равносилно на сътворение. Но трябва да уточним, че тук става дума за наблюдението не само (а всъщност може би и изобщо не) като функция на сетивата, но преди всичко като духовен акт.

Надсловът на изложбата обаче поставя зрителя в особена ситуация. Още преди да се обърне към самите работи, той сякаш е подготвен за въпроси като „Кой е наблюдателят? Какъв е той и къде е? Какво (или кой) е наблюдавано?". Въпроси, отговорът на които ще търси в полето на творбата.

Наблюдението като акт предполага наличието на дистанция между наблюдател и наблюдавано. Да наблюдаваш, предполага да си вън или встрани от обекта, но това в никакъв случай не означава отказ от опита да проникнеш под повърхността, да видиш и разкриеш скритата страна на нещата.

Показаните работи не съдържат еднозначен отговор. Изправени сме пред проблем, който има нееднозначно решение. Наблюдателят е част от композицията, но и художникът е наблюдател, както и зрителят. Едновременно с това произведението е наблюдавано, но и авторът, а защо не и зрителят. Изображение - автор - зрител влизат в амбивалентни отношения. Въпросът за това чия позиция е доминантна остава отворен.

Авторът се движи в полето между узнаваемия (или по-точно относително познатия образ) и отказът от разпознаваемото изображение (това, което сме свикнали да наричаме абстракция). Изобразителният език се развива също в широки граници - от експресивно-стихийната линия, до прецизно изградения детайл и плътното цветно петно, от драматичната употреба на цвета до неговото декоративно звучене.

Множеството рефлексии (литературни, културно-исторически, археологически), които могат да бъдат открити в творбите на Ани Цоловска, са в съзвучие с постмодерния стремеж всички епохи и култури да бъдат интегрирани в настоящето, да бъдат превърнати в неотменна част от собствения опит. Може би поради това тук става дума не толкова за цитати, колкото за интелектуално обиграване и пластическа интерпретация на образи с разнообразен произход.

В тази зала „Наблюдателите" влизат в директен контакт с публиката и ролята на автора като „медиатор" като че ли приключва. „Наблюдателите" обаче настойчиво изискват авторовата логика да бъде проследена, да се търси разшифровка на изображението. Най-вероятният резултат е, че всеки отделен лист ще бъде натоварен с множество възможни интерпретации, а всеки зрител ще си тръгва оттук със свой собствен прочит. Но в крайна сметка това е важен (и неизбежен) аспект от съществуването на съвременната творба."

Милена Блажиева