Пейзаж рисуван с чай

от Милорад Павич / жанр: проза

Романът “Пейзаж рисуван с чай” (Predeo slikan čajem) е основно произведение за разбирането на естетиката и философията на Милорад Павич. С преплитането на реалност и фикция, историческо и актуално, текстът представя света като място на неочаквани паралели. В тях, както и в хода на повествованието, е въвлечен и самият читател не само по силата на избора си как да чете романа (отделните глави могат да се четат водоравно или отвесно подобно на кръстословици), но и като обект на несподелената любов на главната героиня. Павич проблематизира темите за идентичността, свободния избор и предопределението и търси тяхното проявление от епохата на ранното християнство до времето на Тито. Още с публикуването си през 1988 г. романът получава престижната литературна награда “Меша Селимович”.Преведен е на 12 езика.

Превод от сръбски - Русанка Ляпова.

 

Човешкото петно

от Филип Рот / жанр: проза

„Човешкото петно” на Филип Рот, един от най-впечатляващите американски романисти, спечелил наградата Пулицър (1998 г.), разказва историята на застаряващия професор по класическа филология Колман Силк, който бива принуден да се пенсионира, когато колегите му заявяват, че е расист. Цялата истина за престъплението на Силк и за самата му инкриминация, както и неговата стряскаща тайна, която е останала скрита от неговото семейство в продължение на петдесет години, биват разкрити през наратива на неговия съсед и негово алтер его – Натан Цукерман. Той разплита мистерията на силната личност на професора. Мрачен роман, изпълнен със страх и ярост, който може да се чете едновременно като гръцка трагедия и като задълбочен анализ на обществената и политическата история на съвременна Америка.

 

Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити

от Едвин Сугарев / жанр: академична литература

Книгата на Едвин Сугарев „Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити” съдържа подробен и многостранен анализ на поетичните и прозаични текстове на Вутимски и техните интертекстови връзки с поезията на Атанас Далчев, Александър Геров, Никола Вапцаров, Иван Пейчев и някои български поети от 80-те години на миналия век. Като основен метод са използвани паралелните прочити – както синхронните, така и асинхронните. В отделни части е разгледана критическата рецепция на Вутимски и различните аспекти на неговата поетика и изразни средства – уникални в цялостния контекст на българската литература. Основният извод е, че става дума за оригинален и автентичен поет, който се свързва с една дълга поетична верига в историята на българската литература, започваща от Яворов и Дебелянов и стигаща до Борис Христов и Георги Рупчев, и същевременно е различен от всичко познато в дотогавашните традиции – че тази различност не трябва да ни плаши и че сама по себе си тя представлява ценност, тъй като разширява и собствените ни представи за параметрите, целите и смисъла на поетичното битие.

 

Ненавистната малка Сòфи

от Росица Борковски / жанр: проза

 

Какво да правим с „ненавистната малка Сòфи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде  се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на детството и зловещото на смъртта, за да внушат накрая светлина и любов.

 

Къща от език

от Йосип Ости / жанр: поезия

Йосип Ости е роден в Сараево (1945 г.), живее в Любляна и е един от най-добрите съвременни словенски и босненски поети. Пише и проза, есеистика, литературна критика, публицистика. Превеждан е на английски, немски, италиански, чешки, полски, турски и български.

Книгата „Къща от език” (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки – „Барбара и варварина” (1990 г.), „Соломонов печат” (1995 г.) и „Rosa mystica” (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта – единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, Борхес и още мнозина, познати и още непознати на българския читател приятели или дори братя. Защото, казва Йосип Ости, поетът „освен поети други братя няма”.